Стихи  /  Анна Ахматова  /  Ташкент

Ташкент

Затворилась навек дверь его  
А закат этот символ разлук…  
Из того ж драгоценного дерева —  
Эта скрипка и тот же звук.  

❉❉❉❉


1950-е годы  

❉❉❉❉